/в памет на И.Г.М./
Красиво е навън, но някак празно,
макар че бродят множество коли,
пресичат пътищата прашни
и изживяват своите съдби.
Пътуват те, макар и на червено
и смесват се с хорската тълпа,
пътуват в бездънните си сфери,
на казани и сторени слова.
Водачите им, силно изморени,
отново бързат, отпуснали бедра,
с надежда миг по-скоро да отпуснат ...