Върви човекът прегърбен.
Детето в чужбина лети.
Мъчат го мисли тревожни.
И тялото сякаш тъжи.
Сълзи прикрива, преглъща.
Багажът тъй много тежи.
Усмивка изгаря лицето.
Сърцето го свива, боли.
Без тати остава и внукът.
Без мъжките вечер игри.
Българийо, ти къде си?
Ограбиха нашите мечти!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up