И ако някой ден моето дете ме пита:
"Тате, нали си умен, защо нямаме пари?"
Ще захвърля душата си в мъката стрита.
Малко е. Не разбира. А мен ме боли!
"Какъв баща си тате, когато не можеш
да купиш подарък на своето дете.
Нищо си нямаме, а уж се тревожиш
и все се оплакваш, че нямам сърце"
Това ще са думите на моят бъдещ син.
Без да съм пророк със сигурност го зная.
аз съм просяк, сам наричам се господин.
В своите очи себе си лаская.