"Баща" е съдба. Не на всеки понася...
Роман недовършен за нощи безсънни -
копае по че́лото старчески гънки.
И трудно се пише на маса.
Ти само си знаеш що чаши напълних
със гъста горчилка наместо ракия.
Повярвай ми, татко, от теб ще ги пия
додето във мене покълнат.
А казват, бащите, че нямат утроба,
но не под сърцето, а в него ме носиш
откакто целуна краката ми боси
и там ще ме къташ. До гроба.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
По случай деня на бащата, посвещавам това стихотворение на най-прекрасните бащи, които познавам - моя баща и бащата на моето дете. Бъдете здрави!