Баща, син и морето

Върви момчето и говори на морето,

залеза очертава пътека, тъмно е небето!

Една красива морска диря една,

лунна пътека, преди да падне нощта!

Върви момчето и говори с морето!

-Кажи ми мое море, защо така.

Защо сме пак сами тук сега?

Защо сме само с мама, без баща?

Къде е той сега, сигурно е на работа!?

Защо в Живота случва се така,

защо разделиха се татко и мама?

Прехвърлят си един на друг Вина!

А ние растем порастваме Сега,

далече от тате, с нашата майка.

Да, тя е майка ни Една, добра,

но липсва ни много и нашият Баща!

Морето момчето сякаш го разбра,

изпрати му веднага Голямата си Вълнá.

Ще предаде на Татко му неговите слова!

Момчето взе си довиждане с морето сега,

усмихна се, вдигна с вяра наведена си глава!