Приятелю, бащите не умират.
А само си отиват в своя свят.
Те всяка вечер в мрака ни намират.
В отблясъка на свещите горят.
Докосват ни в сияние лъчисто.
Обливат ни със лунна светлина.
Разливат чаша вино върху листа.
Отместват пепелника настрана.
Размачкват недопушена цигара.
Целуват уморените чела...
А после със зората се разтварят
сред млякото на есенна мъгла. ...