Поредната сълза пада на тревата.
Свел глава, крача плахо из Батак.
Родино моя, единствена и свята,
подарък ти нося - стария байрак.
Кажи ми, че дарът ще приемеш,
за да хвърля от себе си вината.
При падналите искам да ме вземеш,
затова, че тук са клали и децата.
Улиците плачат с кръв орисани.
Гняв ме обзема, бушува и расте.
Църква клюмнала от зверства неписани,
защо ме нямаше в Баташкото клане? ...