Dec 7, 2005, 11:18 PM

Бавна смърт 

  Poetry
1560 0 5
Беше светъл,нежен ден,
когато ти се вгледа в мен.
Роди се нещо свято в сърцата,
изпълни щастие душата.
От този миг чудесен,
животът ми с тебе беше песен,
с любов даряваше душата,
но подигра се с нас съдбата.
Жестока рана в сърцето ти остави
то никога това не ще забрави.
С тежки думи моята любов раздираш,
аз молби отправям, ти не ме разбираш! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Николова All rights reserved.

Random works
: ??:??