О, колко много обичам как
всякакви мисли разхвърляш,
умножаваш ги, събираш ги пак
и никога не ти омръзва.
Аз твърде много ли искам,
да очаквам от тебе помощ?
Защото сам не бих измислил
в какво да те опиша още?

О, колко много обичам как
не ме пускаш да си отида,
в моето сърце си вечен мрак,
за моя ум си нова книга.
И понякога ме опитомяваш
с твоите хитрини твърде много.
Не е лошо, че така успяваш
да ме направиш твой отново.

О, къде да оставя в теб
всичко, което ми тежи твърде много,
за из път взимам поне
една целувка и тази базука за сбогом.