Не зная как влюбих се в теб.

Не ме питай!

Отговор нямам...

Изгубих се някъде в лабиринта на мислите ти.

От любопитство последвах ги.

И колкото повече изгубваше се ти

и колкото повече слушах...

нещо у мене пречупи се

и реших да те следвам до края.

Кога потънах в зелените ти очи,

кога разтопих се в усмивката твоя?

Кога без прегръдката ти започна да боли?

Кога в съня си започнах да плача?!

Не ме питай,

не зная...

Това, което случва се между нас, обяснение няма.

Помете ни буен порой.

Ти плуваш срещу течението,

но аз се давя.

И всеки път, когато протегнеш към мене ръка,

ме спасяваш.

От сенките и от страха,

че утре може да те няма.