Погледни! Хлад в очите.
Студени са ръцете ти,
бели като тази есенна мъгла.
Откога те търся в свойте сънища.
Няма те - само силуети.
Разговарям с телефона мълчалив
и без него се събуждам, но е друго.
Въображение, къде ли е,
за да те рисувам с мисълта?
Няма, нищо няма,
само скуката е тука.
Все още вали, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up