* * *

Aug 21, 2014, 6:31 PM

Poetry » Phylosophy

533 0 6

Обувките ме чакат да си тръгна -
да ги затегна в' възли
и да хвана „Надалеч“.
Поглеждат ме със „Няма да се върнеш!
Дори е вече късно
да се спреш!“
Избрала съм си пътя.
Знам го ясно.
Но някак си ме спират 100 неща.
Но как това да скътам?
В стаята е тясно.
Простор изисква моята душа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Random works