Бе любов...

Jan 26, 2012, 10:23 AM

Poetry

827 0 1

Утрото настъпи като рутина.
Всеки ден еднакви стъпки прави.
А душата ти, за да не е сама,
от моята безспирно граби.
Целуваше ме, сякаш съм една -
разкошна и неповторима.
Не можех да ù устоя.
Маскираната болест нелечима...
Бе любов.
Но не видях
под дрехите на скитащ се страдалец...
Пред мене беше само грях, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Бе любов...

Want to read more?

Random works