veronika_k (Вероника Камбурова)
16 5
Oct 18, 2008, 7:12 PM

Бе снежна неделя... 

  Poetry » Other
865 0 5

И всичко започна след вчера,

лавина затрупа сърцето,

а бе просто мрачна неделя,

намокрила до кости момчето.

А бе то момчето, кат страж,

на ъгъла денем и нощем,

не му бе нужен кураж

да е сам в проклетите нощи.

А бе тя нощта като хала

и вятър донесла студен,

на клетник подслон не е дала,

полегнал на под заледен.

Погледна момчето нагоре

да търси там отговор ням,

къде са тез вечни огньове,

да сгрее се с техния плам.

Трепереха две ръце, като клони,

на дърво сред буря жестока,

от очите сълза се отрони

и пое по позната посока.

И затвори очите момчето,

бе жестока и снежна смъртта,

и полетя към место, на което

има слънце и има дъга.

 

И всичко остана във вчера,

на ъгъла вече момче не стои.

И никой не спомня си тази неделя.

в която смъртта го спаси.

© Вероника Камбурова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??