на Цветелина Нешева (за това, че повярва в мен)
Стая със прозорец остарял -
един портрет забравен.
Часовникът за нас е отдавна спрял -
един любовен спомен.
Едни очи, щастливи нявга,
ме гледат от отсрещната стена.
Една усмивка мила и коварна
ми припомня всичко във нощта.
Една душа, измъчена докрая,
седи във стаята сама.
Едно сърце, изгубено в безкрая, ...