* * *

Jul 18, 2008, 10:19 PM

Poetry » Phylosophy

873 0 7

На гърба на огромното Нищо
тихо полюлявам крака.
И пия чай от ментови листи
против простуда и тъга!
Отсреща ме гледа сърдито
лирическият герой,
един бавен охлюв
с пътища безброй!
Вземам в ръка непохватното тяло
на тази флегматична душа,
която умее само да лази
сред бучемиш и трева. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works