aramex70 (Росица Илиева)
35 110
Jul 18, 2008, 10:19 PM

* * * 

  Poetry » Phylosophy
755 0 7

На гърба на огромното Нищо

тихо полюлявам крака.

И пия чай от ментови листи

против простуда и тъга!

Отсреща ме гледа сърдито

лирическият герой,

един бавен охлюв

с пътища безброй!

Вземам в ръка непохватното тяло

на тази флегматична душа,

която умее само да лази

сред бучемиш и трева.

Усещам страха и студа

в това непогалено тяло,

не стигнало до ръба

на своето малко цяло!

Имам власт!

Мога всичко да сторя!

И затова

правя единственото,

което мога!

Пускам го и му давам шанс!

Да живее на воля

своя дъждовен романс!!!

 

© Росица Илиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??