Dec 4, 2007, 2:00 PM

* * * 

  Poetry » Other
958 0 3
Демоните вихрят се в мъглата,
пищейки за пречупени сърца,
а всъщност вътре са в душата
и раздират мрака на нощта.
Мислите в затвор са уловени,
в капан от разбеснял се гняв.
Чувствата в душите си стоят пленени
и питат те през стон дали си прав,
Думите задига ги омарата -
онази, дето в сивота блести.
През писъци шепти ти вярата:
- Стой си там! Мълчи! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Танцуващо Небе All rights reserved.

Random works
: ??:??