Демоните вихрят се в мъглата,
пищейки за пречупени сърца,
а всъщност вътре са в душата
и раздират мрака на нощта.
Мислите в затвор са уловени,
в капан от разбеснял се гняв.
Чувствата в душите си стоят пленени
и питат те през стон дали си прав,
Думите задига ги омарата -
онази, дето в сивота блести.
През писъци шепти ти вярата:
- Стой си там! Мълчи! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up