Бедният Поет

На ъгъла човек с протегната ръка,

в нея той стиснал е своята творба.

Застанал сам и оглежда се ,тъжен е сега,

продава своята"рожба",тревожи се за това.

До него спря един богат господин,

напръска го с кал със своята кола.

-Какво продаваш? попита го с усмивка.

-Продавам надежда,за теб е скъпа тя.

-Ще купя теб и твоята малка книжка.

-Богат съм и правя каквото си искам.

-Не не се продава,тя е само за хората,

които усещат я,ценят я,за тях я стискам.

-Тогава махай се веднага,не ми пречи,

ти си голтак и нямаш моите пари.

-Да така е но имам нещо по ценно в мен,

с него лягам и се събуждам всеки ден.

Това е вярата в Човека и човечността,

а ти си иди сам в твоята богата самота.