Горещо е. Млякото в обора,
събирам във пакетчета. На прах.
Потя се. Няма място на простора.
Комарите да гоня вече спрях.
И климатикът вече се задъхва...
Октомври, казват, пак ще завали...
Дори и телевизорът настръхва
от новини за още жарки дни.
Хладилникът мълчи като прокажен,
а искам охладено питие!
Не мога с лепнеща уста да кажа,
че лятото от днес едва, расте...
Горещо, като младоженски страсти.
Горещо, като липса на морал.
Усещам тялото си на отделни части,
да халюцинирам даже не съм спрял.
Гори отвън, а как гори ме вътре...
Горещото е равно на провал!
Казват, че горещите са скъпи...
Бедняк съм явно, щом не съм разбрал.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
екскременти на воля. От това мляко правят сирене. И кашкавал. После му слагат гръмкия етикет и... ядем до насита. Заблуждава се потребителя в екологичните му стойности, защото тихомълком чуждите боклуци покрай мизерията на алчността трябва да се пробутат на трапезата ни. Заради някой, подписал вноса на пореден буламач и събудил се милионер за една нощ. Така не се възражда родното.
Не си прав, че горещото е провал, Вальо. Купувайте си магданоза от ъгъла на пазара, българи- от възрастните жени, произвели го с любов, и мляко от малка фермичка си пазарете. Има ги все още тези трудолюбиви и честни хора.