Той не вярваше на никой, на себе си дори,
на Бога беше спрял отдавна да се моли.
Отричаше го, понякога го мразеше дори.
(Нима живее Бог в прехвалени икони?)
Дори на хората отвръщаше със яд,
опиташе ли някой с него да говори.
(Беднякът дори сред обществото е бедняк,
не можещ да достигне сините простори.)
Живееше единствено за глътка алкохол,
за мириса, вкуса на огненото вино.
Животът му – мизерен и самотен, гол…
(Като живееш, значи ли това, че имаш?) ...