Любовта ни е истинско бедствие,
посадено със просено зърно
ала стигна размера на цвете –
сякаш в погледи скрити покълна.
Все растеше след срещите крадени,
извиси се – лозница в небето –
със страстта, под звездите отдадена,
ръст изви над вековни дървета.
Скоро тясно й стана полето –
бе родена в мечти безпределни,
взе да мери планинските хребети
и в небесната шир се разстели. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up