И се редяха на дълги опашки –
сведени фигури с посърнали лица.
Жените – със забрадки на главите.
Децата – мърляви и разплакани.
Всеки чакаше своя ред да влезе.
Да се поклони, да се разкае и смири.
Да коленичи пред олтара и да поплаче.
Всеки чакаше молитвата си да каже.
А студът навън пръстите сковаваше.
И трепереше свещта във всяка ръка.
Но хората бяха търпеливи и чакаха –
в храма Бог щеше да чуе молбата им. ...