Белег за връщане!
В този сводест чертог е студено
и вали от таваните прашна тъма,
само в ъгъла с хрип, участено,
скърца с панти ръждиви олтарна врата.
И с артрит в осемте си колена
сънен паяк разпъва се, сам и суров.
Ветровете устройват арена
на заблуди, безверие, грях и любов.
Всъщност, храмът, венчаещ любови
с благослов, до живот, предразсъдък е стар —
любовта чрез оброк е окови, ...