Задъждели зеници,
топло и мокро,
и солено
по скулите -
не сълзи,
вадички желание
ближат устните.
Мисълта,
че те искам,
полекичка
пристъпва по ръба на
душата ти,
влудява те
като
вятър...
И са безполезни думите,
задраскали
следите
от задъждели зеници,
топло
и мокро
желание...
по дланите -
за вятър.
© Мери Добрева All rights reserved.