Белези от нож
В оная страшна нощ, без измамни звезди и обли луни,
само под звуци на водопади от изригваща страст,
като велик демиург ти от мен сътвори
нежен огън и магьосница зла.
Уж са същите рамената, бедрата...
тая сянка в извивката като обтегнати тетива...
Самодиви тамян прикадиха в косата,
а очите бадем се извиха с дъх на трева.
Но не хляб да омесят в нощви
тия лебеди пръсти си прихванал в ръцете ми.
Не за люлчини песни, над рожба надвесени ...