Бели ангели
Закъснели очи, с неми погледи махат за път…
а сърцето изстинало, свива света като кукла.
Закъснели ръце се докосват... не плаче дъждът,
само облаци свъсени сбира на пристан и хуква...
Закъснели мечти си отиват от пристана с гръм...
като срутени сламени покриви в жълти одежди,
а душите се срещат в камбанен непразничен звън -
днес погребваме само... последната наша надежда...
Закъснели слова, неизречени, стискат гръдта
и под сенките, тайнствено стъпки последно притичват,
там под тях - спряло времето, плахо прегръща смъртта ...