rudin (Иван Христов)
858 1444
Sep 12, 2013, 11:06 PM  

Бели хвърчила 

  Poetry » Phylosophy
966 0 4
Цветята, спретнатия двор
където вятър стихва.
Смрачава. Млъква птичи хор.
И хора, и усмивки.
Денят преминал е във труд –
нощта ни е спасител.
Но не за мен! – За някой друг
в домашната обител.
Нощта ми крепост е била –
в съня ми ще остане.
А утре в бели хвърчила
зората ми ще палне ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??