Дишат страниците в живота,
лист по лист неразгърнати,
пишат без мастило словата,
на бис отново и отново върнати.
Герои безброй, но утъпкани,
роля за кой не остана,
реплики до край объркани,
всичко е май една измама.
Писецът бавно натежава,
търсещ вечната си дрямка.
Музата лечебно изцелява,
но са бели листове във сянка...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up