През тишината на непълните нощи,
през лицето и ушите, невидяна живина.
В далечината, през очите, светлина на свещи,
обля ме като вълна, дълбока самота.
Над небето, на земята,
да се влюбя в тебе не можах.
През шума, през тишината,
в дълбокия сън аз заспах.
През белите нощи минах,
през бяла светлина.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up