Понякога нощем един бял бизон

настървен се изправя пред теб.

Разполагаш само с молив и четка

и бъдеще, водещо към Ереб.

Никога не е бил твой приятел 

или дори някакъв враг.

Следваш воля на своя създател

и мнозина приемат те за чудак.

От време на време споделяш с него

съкровенни в живота неща,

например, за прозореца на момиче

с роза, положена през нощта.

Белият бизон ти помага

да търсиш сред пъзел от хора

кой от тях ти приляга.

Няма ли? Напред ...и нагоре...

Бялото било символ на щастие,

в други мигове той означава разлъка.

И от бизон празният лист

е вече олтар на спотаената мъка.