Jun 6, 2021, 6:48 PM

Белият час* 

  Poetry » Other
1893 8 13
Тя намери най-сетне онази вълшебна врата,
през която преди десетина години си тръгна.
Но откакто замина, ключалката стана звезда
и се вдигна високо в неделните облаци стръмни.
В този край на сърцето си пуснах априлския трън
до насита да ражда в сезона на дивите рози.
Аз избягах далече. Потърсих небесния гръм,
за да могат пороите моята скръб да износят.
Но не спирах да чакам. От хляба омесих си път
и разточих тестото към синия праг на небето.
А когато гергините почваха пак да цъфтят,
чух как тя мълчаливо разпитва въздушния шепот. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Цонева All rights reserved.

Произведението е включено в:
  1659 
Random works
: ??:??