Белият лист - тази снежна тепсия -
провокативно ми маха с ръце.
Виелица в душата ти?! - с усмивка ще завия
обвитото ти с облаци лице...
Белият лист - този слънчев досадник -
миг от мит за надежда от звън.
Уж навън се разсъмва, а в очите ти пладне,
дето кани ме сънно за сън...
Белият лист с междуредното "утре",
белият лист с настойчиво "ела!"
ни пробужда в уханната сутрин
и безгрижно ни връчва... Крила…