По листа ми не се разхождат мисли,
стои си бял, безмълвен, чист,
във самотата си до скръб изчистен
е този мой душевен лист.
И химикалът тъне във забрава
на дъното на мисълта
и някак все не ми се получава
магията да изрека…
Затуй си направù моливи цветни,
различни краски открадни –
от спомени за жарки нощи летни;
небесно синьото свали; ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up