(за обичта към Майката)
Люта зима. Страховита. Леден вятър свири из степта.
Кършат клони, вайкат се дървета. Засрамени в голота.
Нейде там, високо във небето, осветява скръбната луна.
Из гората заледена бягат сиви сенки. А пред тях сърна...
Глутницата е сърдита. Вият страшно вълчите гърла.
Гладни, диви и свирепи, тракат зъби във студа.
Ще я стигнат, тя кърви. Вълча плячка ще е тя!
Още малко, след което ще я победи страха...
Диша тежко, уморена, бореща се, ужасена...
Пада в храсти заледени. Да дочака там смъртта...
Коленичила, тя стене. Ще полегне във снега. ...