Белоснежен пух
Безброй несбъднати мечти
върху воал от сребърна илюзия
капят тъжни и сами,
феерия от белоснежна там дифузия...
Пустота, опакована във студ,
заскрежава хладно тъжните очи,
беззвезден мрак във мраз обут
и една надежда пред заключени врати...
Ах, тъжна хладна ти тъга,
завземаш душевните двери,
една душа снежно пак сама ...