Тази вечер ще си легнеш рано,
ще се смеят думите в съня си
ще разчиташ дълго по тавана,
черновата бледа на стиха си.
Любовта до скуката ще сложиш,
навик на верига пак ще влачиш.
Пред жената в теб ще се изложиш.
Тя не те е виждала да плачеш.
Тиха лудост слиза по пердето,
и засяда някъде отляво.
В чернова превръщаш и небето,
дъжд от съпричастност завалява. ...