Aug 24, 2016, 9:37 PM  

Беля 

  Poetry » Love
773 0 2
Филмът изглежда скучен,
ролите – отиграни:
опашка въртя като куче
пред своя стопанин.
Ще ме погалиш, когато
ни залюлее, тих, здрача.
Всяко мълчание – злато,
кой би твърдял, че съм алчен?!
Но ще призная ли колко
си ми под кожата още?!
Зъзнат под тонове болка
неизлекувани нощи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Random works
: ??:??