Със Сърце закичих те, Невесто!

Оставих го на твойта гръд...

И тръгнах си от срещата ни празен...

Без Сърце...

ОКАЯН!

СКРЪБ!...

Сал с твоя поглед

мил останах...

Взех го с мене си

във този нечовешки студ...

САМ съм!

Гния тук сиротен...

И ден след ден преследвам те

във твоя Път...

И в Съня ти

ти напомням:

  - Мила моя, аз съм тук!

    Как ми липсваш, Сърце мое!

    Аааххх, как ми липсваш

    в този СТУД!!!

Беляза дните ми, Невесто!

Беляза ме така, че веч’ съм Роб...

ОСТАВИХ ТИ СЪРЦЕТО СИ...

НЕВЕСТО!

Поставих го

на Твойта длан...

И помолих  Теб,

Невесто:

    - ПАЗИ ГО!

      ИНАК ЩЕ УМРА!

Извадих от гърдите си Сърцето...

Тебе дадох го...

В замяна твоя поглед взех

И всяка вечер ТОПЛИ МЕ!

Всяка вечер, Мила моя...

идвам аз на твоя праг...

Всяка вечер, Мила моя...

моля се на Бог!

ТИ СТУДА

СЪС ОГЪН ДА ЗАПАЛИШ!!!

Моя Студ да изличиш...

И тази рана тъй дълбока

Да затвориш...

Дето мъчи ме в годините

на Пътник в Скръб...

РОБ ТВОЙ СТАНАХ!

Животът ми е в твоите ръце...

Ако нейде Ти...

СЪРЦЕТО МИ ЗАБРАВИШ...

Мъртъв ще съм

на мига...

(уж жив човек)

Със Сърце закичих те!

Сърцето си ти дадох...

Пазиш ли го още...

Мила ми, Невясто!...

Пазя твоя поглед

в мойта гръд!!!

БЕЛЯЗАХ ТЕ!

ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ!

БЕЛЕГ ДАДОХ ТИ...

ЕДНО СЪРЦЕ...

Препълнено с Любов!...

( 29 юни 2010 г

                  Л-Е)

БЕЛЯЗАХ ТЕ...

http://www.vbox7.com/play:9c0a14d3