Белязан

Защо боядиса крилата на гларуса?

Криеш престъпната, мръсна ръка.

Птицата трудно летеше саката,

пластът боя като в гипс я скова.

Червеният гларус, водачът на ятото,

чужд бе за другите, беше врагът.

Задружно нападаха с клюнове здрави,

живата плът изкълваха до смърт.

На мокрия пясък, оставен умиращ,

също изхвърлена дрипа лежа.

После не дишаше. Само очите му

гледаха горе... Там... в синева.

Защо боядиса крилата на гларуса?

Търкаш петната по мръсна ръка.

Трепериш. Очите те следват. Отвсякъде.

Дебне те гларус червен... от кръвта.