НА МАКС
Животът допълни ми... твоята чаша –
поднесе я мазно усмихнат ...
Съдбата ни сякаш обща е – наша –
до дъно ще трябва да я изпия...
И аз като тебе гоня Михаля
и търся сполука в чужбина.
Усилия, нерви – всичко на халост!
Минават си тъй ден след година.
Животът ми – като твоя е пълен с предатели,
в лицемерна усмивка устни разтегнали.
И няколко стойностни, верни приятели ...