В очите ти греят сълзи,
а по устните: зейнали рани.
И е тихо. Мълчим ли, мълчим.
Пет минути... последно сме двама.
Разпиляват обувките прах.
Аз какво ли така ще открия?
И дълбая с краката си страх,
от земята го рия... и рия.
А ти свиваш простора със тъжни очи,
и небето огъваш над мене.
И в сърцата е сиво. Дали ще вали
от любов, преродила се в бреме? ...