Беше есен и в локвите есенно
се отронваха жълти листата.
Както дните се нижат отнесено,
неусетно покри се земята.
Беше есен, а тебе те нямаше,
само нощем те виждах насън.
А надеждата някак ме мамеше,
че отново ще чакаш отвън.
Беше есен, а лятото нямаше
да ми върне и миг красота.
А надеждата някак ме мамеше,
че не мога да бъда сама... ...