Беше Есента...
Беше Есента, когато пред очите ми окапаха листа;
Беше Есента, когато облаци небесни сълзици отрониха;
Беше Есента, в цялата си ярост, знам, че беше Тя!
Беше Есента, сееше хаос навсякъде и страшни ветрове тук прииждаха.
Тя не беше Тя, не беше Есента, беше някой друг.
Не искам да повярвам, не искам да чувам, че Тя беше тук.
Беше Есента, с яростни очи и хиляди сълзи;
Беше Есента, и тъгата ù в моите очи сега блести;
Беше Есента, беше обидена, обидена на мен?!
Беше Есента, чакаше да ù се извиня в този ден?!
Но не знам защо тя избра мен; ...