Беше пълнолуние

Беше лятно пълнолуние,
пак ухаеше на липов цвят.
В нощта примамливо повикване...
И  тя със рокля от брокат.

Трепет... Тичане към него,
където спряла във мечтания,
луната цяла бе постлала
страст във сладостно очакване.

Беше младостта – пълна с обич,
такава среща от пламенна любов,
дори звездите бледи бяха
на фона на всераздаващата  нощ.

Не описваха любовта в куплети,
умееха да говорят със очи,
и една луна далечна да им свети,
а думите... От сърца искри!
Елеонора Крушева