Събуждаме се, но не смеем да вдигнем мигли
и да си тръгне хубавият сън, във който бяхме двама...
Какво ни трябва още? Уж всичко сме постигнали,
а между нас се раждат измама след измама...
И снощното пиянство беше инсценирано,
а фразите ни бяха някак избелели...
Не искахме да кажем, но се подразбираше,
че сме се уморили да гоним празни цели.
Не искахме да знаем, но ни се натрапваше
изгубената истина след страсти и заблуди.
Мълчим един до друг и трудно осъзнаваме
във този ранен час защо ли тя ни буди.