Oct 10, 2018, 2:47 PM

Бесило 

  Poetry » Love
958 3 5

Вися,
като килотите на съседката от третия етаж
и съхна,
като почва,
през есен
Недей,
да настояваш,
да бъдеш небе,
пред което се кланям.
Не моля.

 

Токът потраква равномерно под мен
Отброява мига до раздяла
Не скачай, няма да скоча след теб
(дори да го твърдя пред тълпата)
Казват, много очакват от мен
и ми търсят  поличби в душата

 

Плета ти, от вените, грубо въже
и възел моряшки затягам
Ще те просна,
наравно да виснеш с мен
Нали не ти стяга яката?

© Натали П. All rights reserved.

10.10.2018

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Смело и нестандартно! Допадна ми!
  • Хубава символичност е вплетена тук; кани въображението.
  • Добре се е получило...
  • Всекидневната образност за килотите много ми хареса. Заигравката между възвишено, делнично и диаболично... Красота и оригиналност!
  • И вратовръзка му сложи, нека сухо му държи
Random works
: ??:??