Jul 8, 2008, 9:43 AM

Без белило 

  Poetry » Love
734 0 3

Без белило и без червило,

грапава, хлевоуста.

Девица с развяна грива,

по-дълга от свойта фуста.

От първи петли препуска,

а вече е икиндия.

Като жарава гореща,

люта като ракия.

Тревата утъпка вече,

не чувства и капка жал,

забива в момък обречен

поглед, по-син от кинжал.

Жребецът във пот потъна,

омекнаха тънките му нозе.

Който свали я от стремето,

блазе му, блазе.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нали бяхте против архаизмите ,госпожо ,в един друг сайт?Хубаво е да се използват,нали?О,при вас са на място!
    Добре дошла при откровенците!
    Поздравления за ретро-темата!
  • ...не чувства и капка жал,
    забива в момък обречен
    поглед, по-син от кинжал.
    * * *
    Прекрасно!!!
  • Разкошно...!
    беше истинско удоволствие да прочета...
    и после пак...защото много ми хареса...
Random works
: ??:??