Vlada (Влада )
3 1
May 14, 2014, 9:34 PM

Без Бог 

  Poetry » Phylosophy
5.0 / 1
562 0 1
Клепачите му лепкави светлината разтвори.
Отваря, затваря, примига във страх и говори:
Къде съм, какво става, дръпнете тези щори!
Но Господ е мъртъв
и тази гледка грозна, непосилна
не ще напусне очите му нивга.
Като малко детенце -
очи навлажнени,
носът сополив,
коленцата ожулени,
дето пита за татко и мама -
човекът, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Влада All rights reserved.

Random works
  • thedac (Димитър Драганов) Портрет на живота
    Портрет на живота
  • Reddas (Кейтлин А.) Somehow
    They say that love is never too late And they believe that it can await... And I can (but only for y...
  • BlackWizard (Joakim from the grave) Hello*
    Hello again my sweetest thing of all, i say hello to you my empty world. Relentless in my run i'll n...
  • gurhito (Гюрхан) themed poems
    Children`s happiness Torn by the wind! Motley motionless kite......

More works »