Без цветове

                                          Бурята вилня със страшна сила

                                          и разруши един измислен свят!

                                          С отрязани коси от тежка свила,

                                          ридаеше душата в полумрак.

                                          Нали дъга след дъжд изгрява,

                                          но тази е без багри, цветове,

                                          а как без тях да се надявам

                                          слънце да рисувам и небе?

                                          Само едри, грозни щрихи

                                          до болка листа бял браздят,

                                          и черно-бели по опънатите жици

                                          птиците на тръгване мълчат.