И пак си мисля
за онази лудата.
Която те целуна
и си тръгна.
Сега погребвам
спомена в очите ù.
С горещи пясъци.
На брегове
безприливни.
Разказваше ми
как със птиците
говорела.
И яздела е
дивото на вятъра.
Сега... сега е тъжна.
Заровени са думите.
Очите ù шептят.
В безумия.
Останала след теб
без(д)умна.
© Ол All rights reserved.